Сложни неравноделни размери

 

Най-голям интерес за световната музикална теория представляват сложните неравноделни размери. Точно заради тяхната уникалност някои чуждестранни композитори и музиканти са ги нарекли “български”.

Сложните неравноделни размери могат да имат от 5 до 15 метрични времена, които да са групирани в два, три, четири . . . до седем дяла. Ще разгледаме тези от сложните неравноделни размери, които най-често се срещат в танцовия ни фолклор.

1. Двуделни неравноделни размери.

Размер 5/8 (5/16) - има пет времена, които са групирани в два дяла и тривременната група е на второ място. При броенето на този и на всички останали сложни неравноделни размери, там където е тривременната група (дългият, удълженият дял) се удължава и изговарянето, а при тактуване – се прави леко задържане. В размер 5/8 се изписва “Пайдушко хоро”. Брои се : “раз, два - а” (вторият дял е дълъг).

2. Триделните неравноделни размери имат седем или осем времена. От седем-временните най-често срещан е този, който има тривременна група на последно място 7/8 (7/16) - . В този размер от по-известните хора са “Ръченица”, ”Копче”, ”Добруджански ръченик”, “Ангелчовата” и др. Брои се : “раз, два, три - и” (третият дял е удължен).

Има хорá ,които се играят на мелодия, съдържаща също седем времена и групирани в три дяла, но от по-различен вид. При него тривременната група е на първо място 7/8 (7/16) - . Такива са “Четворно хоро” , „Ширто”, “Деньовата”, „Гинка” и др. Брои се : “ра - аз, два, три” (първият дял е удължен).

Осемвременните размери също са два вида. При едните тривременните групи са на първо и трето място 8/8 - - “Денинка”, ”Доспатско хоро” и др. Този размер се брои : “ра – аз, два, три – и” (първи и трети дълги дялове). Той е много е близък до седемвременния от втория вид и затова трудно се отличава от него.

Вторият вид осемвременен размер не е много популярен.

Тривременните групи при него са на второ и трето място 8/8 - - хорото “Дилмано, дилберо”. Брои се : “раз, два-а, три-и” (втори и трети дълги дялове).