Честита Нова Година!

Коледен концерт на ФТА "Дилянка"

Мили приятели,
заповядайте на традиционния Коледен концерт на фолклорен танцов ансамбъл "Дилянка". Да завършим весело изминалата година с нещо истинско и Българско!

Коледният концерт ще се състои на:

23 декември 2010 г. 

18:00 - 21:00ч.

Драматичен театър

гр.Пловдив

Снимки от последните коледни участия

Северняшка фолклорна област

Подобно на Добруджанската фолклорна област тук също музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението през 1878г. Страхувайки се от турските разбойници, които особено при упадъка на Османската империя се увеличават значително, големи групи от българско население забягва в планините и около тях. Така населението от Дунавската равнина се насочва към Балкана. След Освобождението хората поемат обратния път към полето, където заедно със старото, местно население тръгват и големи групи преселници от Тракия. Населението се смесва – смесват се и музикалните стилове. Въпреки това при едно по-внимателно изследване се откриват и някои типични за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области песни с пентатонична музикална основа, някои старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания. Най-близки черти в северняшкия музикален фолклор откриваме с този на Тракия – типичен пример за това са “капанците”, в Разградско, както и “ерлийците” в Новопазарско, “хърцойците” в Русенско, “турлаците” в Белоградчишко и прочие.

Затова и характеристиката на тази богата фолклорно обширна област не е достатъчно обзорна, защото описанието на много от елементите на музикалния фолклор ще съвпаднат с подобни на тези явления от другите фолклорни области.

Сложни неравноделни размери

 

Най-голям интерес за световната музикална теория представляват сложните неравноделни размери. Точно заради тяхната уникалност някои чуждестранни композитори и музиканти са ги нарекли “български”.

Сложните неравноделни размери могат да имат от 5 до 15 метрични времена, които да са групирани в два, три, четири . . . до седем дяла. Ще разгледаме тези от сложните неравноделни размери, които най-често се срещат в танцовия ни фолклор.

1. Двуделни неравноделни размери.

Размер 5/8 (5/16) - има пет времена, които са групирани в два дяла и тривременната група е на второ място. При броенето на този и на всички останали сложни неравноделни размери, там където е тривременната група (дългият, удълженият дял) се удължава и изговарянето, а при тактуване – се прави леко задържане. В размер 5/8 се изписва “Пайдушко хоро”. Брои се : “раз, два - а” (вторият дял е дълъг).

2. Триделните неравноделни размери имат седем или осем времена. От седем-временните най-често срещан е този, който има тривременна група на последно място 7/8 (7/16) - . В този размер от по-известните хора са “Ръченица”, ”Копче”, ”Добруджански ръченик”, “Ангелчовата” и др. Брои се : “раз, два, три - и” (третият дял е удължен).

Има хорá ,които се играят на мелодия, съдържаща също седем времена и групирани в три дяла, но от по-различен вид. При него тривременната група е на първо място 7/8 (7/16) - . Такива са “Четворно хоро” , „Ширто”, “Деньовата”, „Гинка” и др. Брои се : “ра - аз, два, три” (първият дял е удължен).

Осемвременните размери също са два вида. При едните тривременните групи са на първо и трето място 8/8 - - “Денинка”, ”Доспатско хоро” и др. Този размер се брои : “ра – аз, два, три – и” (първи и трети дълги дялове). Той е много е близък до седемвременния от втория вид и затова трудно се отличава от него.

Вторият вид осемвременен размер не е много популярен.

Тривременните групи при него са на второ и трето място 8/8 - - хорото “Дилмано, дилберо”. Брои се : “раз, два-а, три-и” (втори и трети дълги дялове).

Женската носия

Типологично и терминологично женското облекло е по-богато от мъжкото. На първо място, предпоставките за това се коренят във фолклора и културната традиция. Косите на жените трябва задължително да бъдат сплетени и прибрани. Прабългарите са имали поверие, в което се твърди, че в косите на жената се крие Дяволът и за това те винаги трябва да са сплетени.Това е характерно предание за всички конни народи, които прекарват по-голяма част от живота си върху коне. Разпусната коса пречи на ездача. Тя се заплита в дърветата и храстите, когато се язди през горите. Спазва се условието моминските плитки винаги да са тек, а омъжените жени правят обикновено два сплита, а ако са повече задължително са чифт.

Женската дреха е задължително богато оцветена и с богата орнаментика. Оцветяването на дрехата има своето културологическо значение. То е продиктувано от фолклора. Считало се е че само самодивите, митични същества, населяващи българските гори, могат да носят чисто бели ризи и да се разхождат с разпуснати коси. Тази културна митологема довежда украсата в облеклото на българката до нивото на изкуство. Освен това трябва да се спомене факта, че мотивите, които се използват в украсата на дрехите имат семиотичен смисъл . По тях се познава принадлежността на жената към един или друг патриархален род. Същото нещо се среща и в Шотландия, където по карето на традиционната пола у мъжете се познава към кой клан принадлежи човека.

Дрехата у българите и по-специално женската дреха има свой код, който казва на хората около нея дали е сгодена или е свободна. Дали е жена или е все още девойка.


Съществено отличие на омъжените жени е било забраждането - косата се закрива напълно или се оставя да се вижда само ограничена част от нея. Най-широко разпространено е било обикновеното забраждане, което се е правило с широк бял или цветен квадратен палт, прегъната по диагонала. Друг характерен начин на забраждане е с помощта на месал. Месалът представлява дълго 2-3 метра платно, украсено с шевици и ресници в двата си края. За да има обем в прическата, в някои краища (Габровско), жените са използвали сребърни диадеми за коса (прочелник или кръжило). В прическите на българките е имало известна помпозност, която е следствие от широката употреба на шапки под забрадките.

Девойките са накичвали главите си с градински или полски цветя, затъквани зад ухо. Често и любима украса у девойките е била фризурата, в която са се затъквали птичи пера, оцветявани в червено или зелено. Младите ергени, които са искали да покажат интерес към една девойка, са се стремили да завоюват китката от косата на момичето.

Основните елементи в облеклото на жената, които са характерни за всички етнографски групи от населението по българските земи, са дългата риза в две различни кройки. Най-широко разпространена е правата кройка (poncho). Тя е винаги дълга до глезените, с широки и отворени в края ръкави и най-често обилно украсена с везмо по полите, пазвите и ръкавите. Другият вид риза, който е сравнително по-ограничен и се среща предимно в Северна България, е бърчанката. При нея предния и задния плат не са симетрични, а са отделени един от друг. Тази риза има стойност на горно облекло през лятото и е извънредно богато украсена с везба, най-вече по пазвите, ръкавите и от към гърба.

В зависимост от горната дреха, която се носи непосредствено над ризата, женските облекла са добре представени в три типа, заемащи почти цялото пространство на нашата страна. Това са: двупрестилчен тип, сукманен и саичен.


Двупрестилченият тип се състои в това, че върху ризата се опасват по една престилка отпред и отзад. Предната част на дрехата, почти във всички краища на страната се нарича престилка, а задната (завешка, завеска, пещемал и тъкменик). Двупрестилното женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета.

Сукманеният тип дреха е най-често без ръкави, но се срещат сукмани с дълги ръкави и такива, които стигат на дължина до лактите. В редки случаи има летни сукманиот бялата конопена или памучна тъкан. Най-постоянното наименование на дрехата е сукман или чукман и само в ограничени региони се среща както вълненик, литак и манофил. Във Великотърновска се появява названието фустан.

Типичната кройка на сукмана е еднаква с кройката на ризата. Кроежът на дрехата, както и на всички по-старинни дрехи у нас е съобразен с ширината на плата. Характерната особеност на сукмана е и в това, че върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя се постига предимно с везане или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите.

Характерна особеност на тази носия е наличието на пояс, който в голяма част от случаите е широк към 25 см. Представлява вълнена тъкан, обикновено червена, оранжева или тъмновинена. Поясът се увива няколко пъти стегнато и гладко около тялото.

Основен белег на саичения тип дреха е саята - дълга разтворена отпред дреха, както предниците й обикновено се закопчават при гърдите. Изработвани са от пъстра тъкан, най-често предпочитаната орнаментика по тях е била ивицата. По кройка саята много прилича на сукмана. Разликата се състои в това, че саята не се нахлузва през главата, а е отворена отпред и се облича през раменете. Най-старинният вид от тази дреха, запазен у нас, е клашникът, който се среща и сега в Разложко. Наименованието на дрехата се среща в различните краища на страната, като кафтан, гуня, гриш и др. В някои места на България в саята се наблюдава отражение на античен балкански субстрат, свързан с византийския аристократичен костюм.

Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой накити. Тяхното количество е по-голямо при празничните облекла, невестинското и главно младежкото облекло. Но има накити, които са постоянни, при всички социални положения и във всекидневието. Това са: тепелъкът - метална плочка върху женската шапчица под забрадката, обеците, гривните и пръстенът на ръцете, пафтите (чепразите) на колана. Има носии, при които отрупаността с такива накити е особено голяма (Габровско).

Българско сукманено облекло

Идвайки на на Балканите, славяни и българи носят със себе си своята култура. Те носят един нов начин на живот, който се отразява не само на обикновения бит, но и на тяхното облекло.

Според древните автори характерната дреха на славяните е широката и права риза, която е изработена обикновено от лен или коноп. Те се носели както от мъжете, така и от жените. Въпреки това тя се различавала. Ризата при мъжете стигала до бедрото, а при жените до глезена.

За разлика от славяните, чиито облекла са направени от материали от растителен произход, то ежедневното облекло на българите е приготвено от животинска кожа. Видът на суровините издава до голяма степен техния начин на живот.

Наред с това, влияние в тогавашната народна носия оказват и текстилните традиции на завареното местно тракийско население.

След приемането на християнството през 865г. с новата религия в българските земи навлизат редица луксозни стоки в това число и дрехи. Така българската аристокрация, чиито висши представители са българските владетели, започват да следват Константинополската мода. По този начин те се разграничават от обикновения народ. Въпреки това местните славяно-български традиции в областта на облеклото продължават да съществуват.

По време на Второто българско царство тенденциите в българското облекло се запазват. Различието между това на аристокрацията и това на обикновения народ продължава да съществува. Тези различия в българското облекло отпадат след като България пада под турско робство. Богатата украса на българския официален и традиционен костюм изчезва. Новата историческа реалност налага тези промени. Българите като подчинен народ губят повечето свои права. В това число и правато да обличат дрехи изработени от скъпи материи и богато украсени. Тази привилегия получават турските велможи.

Въпреки това тези промени засягат преди всичко облеклото на българската аристокрация. За сметка на това българския традиционен костюм си останал същият. По българските земи продължавало да се носи чернодрешна и белодрешна носия. От своя страна женския народен костюм се дели на еднопресилачен и двупрестилъчен.

Наред с тези носии по българските земи продължава да съществува и сукмана. Той се среща в планинските райони на страната и е характерен както за белодрешната, така и за чернодрешната носии.

Самият сукман има роклен вид и следва формите на тялото. Обикновено той се изработва от домашно тъкан вълнен плат. Макар и по-рядко се срещат и такива сукмани изработени от лен и памук. Тези дрехи влизат в състава на лятната традиционна женска носия. Познати са три вида сукмани – без ръкави, с дълък ръкав и ръкави до лакът. И в трите случая сукмана се носи над риза. Като останалите видове носия и сукмана е придружен от предна престилка. Обикновено престилката е тъкана, но се срещат и такива, които са украсени с бродерия.

Сукманената носия завършва с традиционното женско забраждане. В района на Търновско, Габровско, Севлиевско и Ловешко е разпространено тъй нареченото сокайно забраждане. То се състои от няколко части, които придават на главата благороднически вид. За постигнат този ефект българките са слагали на главите си първо една метална шапчица, а след това сокайна дъска. Като се закрепи тази дъска се слага метално украшение, което има формата на диадема. Този женски накит се нарича кръжило. Върху него се слага богато украсена кърпа.

Българският женски традиционен костюм, в това число и сукманът, е сред най-колоритните и красиви носии в Европа. Въпреки това на много места в България те се унищожават. Много от закупилите селски имоти собственици ги изхвърлят. По този начин ние губим част от нашето национално богатство. Ако продължаваме в същия дух ние ще загубим и малкото, което е останало от материалната култура на нашите предци.


Използвана литература:
Вакарелски, Христо ; „ Етнография на България „ С. 1974г.
2. Илиева-Лепавцова, Евгения – „ Българския сокай и сокайни шевици „ – СбНУ; т. 55, стр. 34